My Beauty Madness

От много време искам да напиша подобна публикация, но винаги нещо ме спира. това нещо е ясната и трезва оценка, която имам за себе си и за блога. Не съм нито толкова опитен, нито особено качествен блогър, че да раздавам акъл на останалите... Все пак, твърде често ми се случва да ми задават въпроси относно блогърството (явно давам вид на много компетентна, поне в това имам талант) и затова реших накратно тук да синтезирам размислите си и мнението си по темата.

Ето и основните точки, върху които бих посъветвала да помисли всеки начинаещ блогър:

1. Защо?
Напоследък редовно получавам съобщения от типа "Как да си направя блог, за да ми пращат безплатни неща?". В началото реакцията ми беше тотална загуба на ума и дума, гарнирана с облещен поглед и увиснала челюст. След третото подобно съобщение някак претръпнах и започнах да отговарям съвсем лаконично и донякъде грубо: "Много е лесно - отваряш Blogger или Wordpress, регистрираш се, избираш си шаблон и започваш да пишеш. После влагаш половин, една или няколко години от живота си + четирицифрена сума от личните (или на мама и тати) финанси за закупуване на продукти, за които да пишеш. И това е! Рано или късно може да ти предложат да ти изпратят червилце или някой крем."
Сериозно... ако идеята ви за направата на блог е да получите нещо материално от него или да станете знаменитост... просто забравете и си намерете друго хоби. В българската действителност това няма как да се случи. За да стигнете изобщо до момента, в който евентуааално моооже би ще има някаква "далавера" от блога, вие трябва да вложите в пъти повече от това, което бихте могли да спечелите.
Защото блог за красота не се списва само с мерак. Нужни са продукти, много продукти. За да бъдете адекватни и компетентни когато правите ревю на пудра, да речем, не е достатъчно 1-2 пъти в живота си да сте ползвали пудра. Нужно е да познавате 5-10-20 пудри, за да бъде оценката ви реална и полезна за читателя. А това запознаване с голям брой продукти струва пари и тези пари трябва да излязат от собствени ви джоб.
Пък да не говорим, че и получаването на каквото и да било за проба е нож с две остриета и може да донесе повече негативи, отколкото позитиви. Читателите са мнителни и винаги си мислят, че ако пишеш положително ревю, то е защото продуктът ти е даден безвъзмездно. Как да убедиш някого, че щом имаш възможност и си инвестирал в блога си хиляди в лично закупени продукти, някак е трудно да те купят с едно червило (пък било то и много "марково"), при това с риск да загубиш така ценното читателско доверие? Ами... няма как.

2. Какво?
Какво да пишете? Ммм, това си зависи от вас. Но да правите блог за козметика, при положение, че единственият ви козметичен опит се състои в употребата на 1-2 спирали и умелото нанасяне на молив... несериозно е. Нужни са много по-сериозен интерес и познаване на материята от това. Нужно е да сте поне до някаква степен маниак на тази тема, за да можете да водите блога си неуморно и с желание дълго време, а и все пак е добре да знаете за какво говорите. А и все пак е добре да знаете за какво говорите, за да не изглеждат ревютата ви неадекватни и смешни за по-компетентния читател... а това ни отвежда до точка 3.

3. Как?
Ревю от типа "Много е хубаво. На мен ми допадна. Препоръчвам ви да си го купите" просто не е ревю. Това е публикация в стил "Искрено и лично", без никаква информативна стойност за читателя. Да, естествено, че е нужно да се излагат личните впечатления за продукта, точно това е идеята на блога. Но все пак... добре е да наблегнете и на малко полезна информация - ЗАЩО ви е харесало или ЗАЩО не ви е харесало, какви са особеностите на вашата кожа (ако става дума за крем, пудра, фон дьо тен...), каква е текстурата на продукта, аромата... Това е все полезна информация за читателя.
Пример:Аз съм блогър Х със суха кожа и кремът ХХХ много ми харесва, защото е плътен и мазен. Това обаче означава, че за мазна кожа би могъл да се окаже крайно неподходящ. Как обаче читателят У ще разбере това, ако не съм го описала, а ревюто ми е "Много хубав крем, чудеса прави за моята кожа" и толкова...
3.1 Писане
Правопис. Много болна тема. Никой не е перфектен. Аз също допускам безброй много грешки. Къде от бързане, къде от заплес, къде наистина от някаква степен неграмотност.
Пълни и непълни членове, запетаи... те някак не избождат толкова очите, но има някои неща, които наистина дразнят.
Поздрав "Здравей те" няма! Думата е "Здравейте".
Друго масово явление на новобългарския кривопис - изключителната любов към буквичката "Й". Да, на мен също ми е много симпатична с тоз' ченгел отгоре, но това не променя факта, че в българския език не съществува дума, която в множествено число да завършва на "й". Няма "публикаций", няма "стрий", няма "анотаций", няма "асоциаций"!
Думата "който" се отнася за мъжки род, единствено число. Когато имате предвид обект в множествено число (кемове, спирали, продукти и т.н.), граматиката повелява да използвате "коИто"...
Стига толкова по темата, че се превъзбудих.

3.2 Оформяне
Добре е публикациите да са структурирани така, че да са лесни за четене. Изморително е и изнервящо да се чете огромен и хаотичен текст, без никакво разделяне, поне визуално, на отделни абзаци или части. Улеснение е за читателя, ако има подчертани ключови думи в текста, по които да се ориентира, ако го вълнува нещо конкретно и няма време да чете "Пространно житие и битие на многострадалния гланц за устни".

3.3 Снимки
Снимките са болна тема на много блогъри. Всеки иска снимките му да са перфектни и като от списание. Рядко обаче се получава така.
Моите снимки и сега далеч не са първа хубост, но ако прегледате по-стари мои публикации, ще се уверите, че доскоро бяха направо ужасяващи. Грозна композиция, лошо качество, нереални цветове...
Ако на мен тогава ми се размина, защото просто по това време почти нямаше други български козметични блогове, то сега лошите снимки са нещо непростимо за читателите, които вече могат да избират сред стотици (изобщо не преувеличавам бройката) български блогове за красота. И да, със сигурност аз, от позицията на читател, не бих чела блог с лоши снимки, при положение, че има толкова много по-добри.
Ако нямате възможности за добър апарат, то поне инвестирайте в осветление или снимайте на хубава дневна светлина. За да не трябва да чакате слънце за всяка публикация, то просто използвайте възможността и снимайте много продукти накуп когато светлината е подходяща за това.
Желателно е цветовете на снимките да са максимално реални. Все пак, кофти е да си купиш оранжево червило заради харесани суочове в даден блог, а то да се окаже розово. Ако апаратът измива и променя цветовете, поиграйте си малко с някоя коригираща програма, за да ги направите максимално близки до реалността. Повтарям! Не да ги разкрасите и засилите, а за да върнете това, което камерата им е отнела или деформирала.

4. Популяризиране
Това е може би най-интересната част. Иска ми се да мога да кажа, че истински качествените и интересни блогове се популяризират сами, но уви - това не е вярно. Примери за лоши, но много популярни и страхотни безисвестни блогове има много.
Колкото и хубаво да пишете, колкото и професионално да снимате, това няма да ви направи популярни и четени.
За добиване на популярност на даден блог най-важното нещо е активността на неговия автор. Не само активност в самия блог, изразяваща се в редовно и често писане, а активност във всякакви социални мрежи, сайтове и форуми.
Направете си страница на блога във Facebook. Споделяйте там публикациите си. Канете приятели. Споделяйте публикации и снимки в чужди страници. Лайквайте чужди постове и снимки от името на страницата си. Използвайте я максимално така, както използвате личния си профил.
Направете си регистрация на блога в Instagram, Pinterest, Twitter и където още се сетите. Бъдете активни и там.
Включвайте се с името на блога си в игри, конкурси, галерии и всякакви други мероприятия на големи и известни сайтове със същата тематика. Една снимка на грим, изпратена в популярен конкурс, може да ви донесе много.
Използвайте форуми! Сложете линк към блога си във форумния си подпис. Ако е голям и шарен (но не рекалено, защото дразни), още по-добре. Споделяйте линкове към свои публикации във форумите, но много внимателно и в никакъв случай спамерски и агресивно. Ако някой се интересува от даден продукт, за който имате ревю, просто пуснете линка с думите "Ето моето мнение", но да поствате където сварите, без никой да е поискал... това е сериозен автогол и рано или късно ще ви приемат като досадник.
Включвайте се в разнообразни теми с мнения и съвети, без да поствате линкове към блога си. Достатъчно е, че го има в подписа ви. Ако спечелите авторитет на компетентен и полезен потребител, мнението ви ще се цени и хората сами ще го търсят и ще следят ревютата ви.

И накрая искам да завърша с нещо, което отдавна осъзнавам и което още повече ми се наби в главата, след като го видях в един чужд популярен блог:
"Останалите блогъри не са ви конкуренция, те са вашата общност!"
Ценете и уважавайте другите хора, с които споделяте общи интереси. Черпете от тях опит и идеи, но не се опитвайте да се състезавате и да имитирате някого. Това няма да доведе до нищо друго, а до загуба на собствената ви индивидуалност, а точно тя е най-важното за един блогър.